Contact Us  
 начало > теми > тибетски въпрос
Превръща ли се Тибет в независима държава след револ юцията през 1911г.?
2004-06-16



Богатите исторически документи на Китай са повече от достатъчни, за да докажат факта, че тибетската националност, населяваща Цинхай-тибетското плато, отдавна е станала един от членовете на китайската нация, а Тибет – неделима част от Китай от древни времена. Всички хора в международната общност, с обективна и справедлива позиция, вече са постигнали или скоро ще постигнат консенсус по този въпрос. Но все още е необходимо да се задълбочи този консенсус. Причината се крие в това, че историческото наследство на Китай е богато и пространно и хората никога няма да получат ясни представа за всеки негов аспект, освен ако не се впуснат в задълбочени изследвания. След Революцията в Китай през 1911г., историята на отношенията между тибетския регион и централното правителство на Китай е ключова историческа връзка, която си струва да бъде обстойно проучена. Това ще помогне на хората по света да си изяснят реалното състояние на тибетската съвременна и най-нова история. Настоящата статия цели да запознае накратко читателите с историята на отношенията между тибетския регион и последователните централни правителства на Китай след Революцията през 1911г. Авторът е убеден, че след като се запознаят с историческите факти, читателите ще си съставят собствено, обективно и логично мнение за достоверността на теорията за "отделянето на Тибет от Китай и превръщането му в независима държава след 1911г."

Както е известно на всички, още през ранния 7-ми век, по време на династия Тан, тибетците и ханците установяват тесни връзки в политически, икономически, културни и други сфери чрез

браковете между членове на управляващите фамилии, срещи на суверени и техни представители в древен Китай с цел формирането на съюзи, като по този начин са поставени историческите основи за крайното установяване и обединяване на държавата.

В средата на 13-ти век, по времето на династия Юан, Тибет е формално включен в територията на Китай; император Кублай възлага на сектата Сакиа управлението на тибетския регион, учредявайки Генерален съвет (преименуван на Политически съвет през 1288г.), който е орган на централното правителство, управляващ държавните будиски и тибетски дела. Правителството на Юан въвежда системата на имперското монашеско братство, удостоява с титли политически и религиозни водачи, определя административните граници, назначава местни чиновници, провежда преброяване на населението, събира и определя годишните данъци и такси, разделя тибетския регион на 13 Уан Ху (10 000 семейства); старейшините на Уан Ху се определят директно от юанския съд. Има трима Главни военни коменданти на Умиротворителните комисарски служби, които отговарят за гарнизонните отряди и административните работи на различните служби на Уан Ху в самия Тибет.

През по-късния 14-ти век, централното правителство на династия Мин продължава да прилага системите за управление на Тибет, наследени от династия Юан, води политика на "управление на Тибет според традицията и обичаите, раздаване на повече титли и създаване на повече ръководни органи". Поради това отношенията между Тибет и централния режим още повече се консолидират и заздравяват.

От 17 век правителството на Цин допълнително заздравява управлението на Тибет. През 1721г. е създадена системата Калон (Министерски съвет), която се грижи за управлението на административните дела. През 1727г. в Тибет е учреден поста Амбан (постоянен представител). През 1792г. е издаден 29-членен Имперски указ, който ясно определя правилата за реинкарнацията на живите буди в Тибет, а също и административните, военните и външните работи. Имперският указ е знак за това, че управлението на тибетския регион от централното правителство на Цин преминава на по-високото равнище на систематизацията и легализацията.

По време на късната династия Цин Великобритания два пъти предприема военни офанзиви срещу Тибет. Китайското правителство е принудено да подпише неравноправни договори относно Тибет. След Революцията през 1911г. политическата ситуация в Китай е бурна. С цел да постигне отделянето на Тибет от Китай и да го превърне във васалитет на британското индийско правителство, Великобритания извършва разнообразни актове на агресия срещу Тибет. В следствие на подстрекателството на Великобритания, отношенията между тибетския регион и централното правителство на Китай за известен период са нарушени по времето на Република Китай. Въпреки, че британските империалисти правят опит да разединят Китай и да си присвоят Тибет, плановете им никога не се осъществяват. А напротив, на тях се противопоставят широките народни маси, включително болшинството от тибетските ръководни фигури. Тибет не е официално признат по дипломатически път за "независима държава" от никоя страна по онова време, нито от самите заговорници. Тибетският регион също така никога не се е отделял от суверенната юрисдикция на централното правителство и не е ставал "независим".

Suggest To A Friend
  Print