Contact Us  
 начало > китайско-български отношения
Интервю на Н. Пр. Г-н Джан Вансюе пред Сп. Мениджър
2009-04-30
 

        1.  Господин Вансюе, Китай стана третата икономика в света (след САЩ и Япония), като продължава ускорено да изгражда пазарно стопанство. Как  се съчетават различните идеи в китайската икономика?

        Китай е страна с огромна територия и голямо население. Опитите и поуките ни след създаването на КНР показват, че простото копиране на наличните опити и модели на другите страни само ще ни доведат до безизходица. През 1978 г. Третия пленум на 11-тия конгрес на ККП определи водещите идеи за разкрепостяване на начина на мислене и търсене на истината от фактите и взе важното решение за провеждане на политиката, на реформите и отварянето към света. През последните 30 години под силното ръководство на ККП успешно извършихме прелом с историческо значение в два аспекта. Първо, стремително придвижихме реформите в системите на различните области  и успешно превърна Китай  в динамично развиваща се страна със социалистическа пазарна икономика от високо-концентрирана и планирана икономика. Извършвайки дълбоките реформи  в икономическата система задълбочихме и реформите в политическата, културната, социалната и други системи. В хода на тези реформи постепенно създадохме нови по-жизненоспособни системи и механизми, отговарящи на реалната ситуация на днешния Китай. Второ,  непрекъснато разширяване отварянето на страната към света успешно превърна Китай от затворена, полузатворена в напълно отворена страна, което бележи исторически скок. Придържайки се към  основната политика за отваряне към света изграждаме страната си с отворени врати, ускоряваме развитието на икономика с отворен характер, като първо създаваме специални икономически зони, отваряме приморието, крайречните райони, край пограничните райони и във вътрешността, а след това участваме в световната търговска организация, от масово привличане на чужди инвестиции към страната и с „голяма крачка излизаме навън".  В следствие на това нивото на умението ни за  използване на външния и вътрешния пазар, на чуждите и собствени ресурси се повиши, и  международната ни  конкурентноспособност значително се затвърди.

 

        2. След известен застой в началото на 90-те години, политическият диалог между нашите две страни постепенно се активизира. Как бихте го определили сега в контекста на  стратегическото партньорство между ЕС и Китай? 

        След промените в България след 1989 г. надминавайки различията в идеологията и ценностната система двете страни придвижиха традиционните приятелски отношения занапред като следвайки  принципите на взаимно уважение, равенство, взаимна изгода, ненамеса във вътрешните работи и др.  Непрекъснато се разменят визити на високо ниво, политическото доверие се укрепва. Човешкия обмен в различни области на различни равнища се интензифицира. Двустранните ни отношения вече навлязоха в нов етап на всестранно партньорство. Миналата година Вашият Президент г-н Първанов проведе успешна среща с Председателя на Китай г-н Ху Дзинтао по време на Олимпиадата в Пекин, постигнаха    много важни консенсуси по въпросите за по-нататъшното развитие на двустранните отношения.

       България навлиза в нов исторически период на своето развитие след приемането й в Европейския съюз през януари 2007 г. Китай и Европа са две важни световни сили с голямо международно влияние, намиращи се в ключов период на своето развитие. След повече от  30 години развитие  всеобхватността и стратегическото значение на отношенията са видими и за двете страни. Политическите диалози и механизми за консултации на различни равнища непрекъснато се обогатяват и усъвършенстват. Двете страни поддържат тесни контакти и координация по важни международни и регионални въпроси, взаимното доверие се увеличава непрекъснато. На фона на сегашната трудна международна обстановка стокообменът между Китай и Европейския съюз  през миналата година възлезе на 425, 6 млрд. щатски долара. Европейския съюз вече пет години наред е пръв търговски партньор на Китай. Сътрудничеството в областите  наука и технологии, образование, опазване на околната среда, социално осигуряване и други непрекъснато се засилва. Развиването на отношенията между Китай  и ЕС не само отговарят на коренните интереси на двете страни, но и имат голямо значение за стимулирането на световния мир и развитие. Съществуването на различия в политическата система и ценностната система води до някои несъгласия между Китай и ЕС, което е нормално. Но ако двете страни  гледат на отношенията от гледна точка на стратегическата и дългосрочната им далновидност, надминавайки различията в идеологията, адекватно да решават деликатните въпроси и загрижеността на другата страна, да засилват диалозите и сътрудничеството на базата на принципите на взаимно уважение, равенство и взаимна изгода, отношенията между Китай и ЕС ще постигнат ново развитие.

       България е традиционна приятелска страна на Китай и е добър негов приятел и партньор в ЕС.  Високо оценяваме ролята Ви в Европейския съюз и сме готови да придвижим китайско-българските отношения  и китайско-европейските отношения на всестранно стратегическо партньорство в духа на взаимно уважение, взаимна изгода.

 

        3. Къде се намират общите ни интереси сега след приемането на България  в ЕС?

        Присъединяването на България в ЕС откри ново пространство и нови  платформи за китайско-българското сътрудничество в различни области. На фона на това смятам, че предстои голяма перспектива за сътрудничество в областите на икономиката и търговията, науката и технологиите, образованието и културата, медиите, спорта, както и на местно ниво. Двете правителства трябва да насърчават човешкия обмен между двете страни за задълбочаване на  взаимното опознаване, разширяване на сътрудничеството и за  стимулиране на  общото  развитие, както и за откриване на нови области и начини на сътрудничество, с цел  благоденствие на двата народа.

 

        4.  Китай е и най-големият търговски партньор на страната ни в Азия. Стокообменът  надхвърли 1 млрд. долара. Какво ни говори тази цифра?

        Китай и България установиха дипломатически отношения на 4 октомври 1949 г. През 1952 г. двете страни подписаха първа междуправителствена търговска спогодба и същата година стоковия обмен достигна 3,75 млн. щатски долара. После двете страни са сключили и редица споразумения, като Споразумение за сътрудничество в областта на икономиката, науката и технологиите, Споразумение за защита на инвестициите, Споразумение за избягване на двойно данъчно облагане и за предотвратяване на кражби и отклонения на данъчно облагане.                         

        През 1985 г. между двете страни е създадена междуправителствена смесена комисия за икономическо, търговско, научно-техническо сътрудничество, която е преименувана в  Комисия за икономическо сътрудничество и до този момент са се състояли 13 сесии. Благодарение на голямото внимание и подкрепа на двете правителства китайско-българския стокообмен бележи стабилна тенденция към увеличаване. Според статистика на китайската митница през 2008 г. двустранния стокообмен възлиза на 1,328 млрд. щатски долара, който е 353 пъти повече спрямо първите години от установяването на дипломатически отношения между двете страни.

       Износът на Китай за България главно се състои   от машини, електроуреди и продукция на леката промишленост, в това число и текстилната. Повече от половината стокообмен заемат машини и електроника, а продукцията на леката промишленост  се харесва от българското население поради доброто си качество и ниски цени. През последните години големи туристически автобуси, бетонобъркачки и пътно-строителна техника и други тежки съоръжения влезнаха последователно на българския пазар.  Българските  „розови" изделия , вина и млечни продукти са атрактивни и имат сравнително предимство и потенциал за развитие на китайския пазар. Стокообменът от 1,3 млрд. щатски долара през 2008 г. не отразява напълно реалните възможности на икономическото сътрудничество между двете страни. Надявам се двете страни да положат общи усилия да открият и да използват съществуващия потенциал и да повишат нивото и мащаба на двустранното търговско-икономическо сътрудничество.  

 

        5. Кои български отрасли са най-интересни за китайския държавен и частен бизнес и кои са най-големите ваши инвестиции?

        Китайското правителство отделя специално внимание върху търговско-икономическото сътрудничество с България, насърчава  и подкрепя своите предприятия да инвестират и да се развиват  в България . Присъединяването  на България към ЕС създаде още по-широка перспектива и поле за развитие на търговското сътрудничество между двете страни. През последните няколко години наред с реализирането на стратегията  „излизане навън", определена от китайското правителство,  редица крупни китайски предприятия минаха извън границите на страната и започна инвестиционно сътрудничество в чужбина, в това число и в България.

        Понастоящем китайските предприятия, които инвестират и започват стопанска дейност в България, са „Хуа Уей", фирма „ZTE" в телекомуникациите,  SVA Group от Шанхай в бялата и черна техника. През декември 2008 г. компанията „Уансин Груп" от провинция Джъдзян спечели търг и сключи договор за проекта за отделяне на сяра от газовете на 5-ти и 6-ти блокове на ТЕЦ „Марица Изток ІІ", с общата договорена стойност  85 млн. евро. Освен това двете страни имат желание за сътрудничество също в области като машинообработката, производството на бяла и черна техника, опазването на околната среда, текстилната промишленост, преработката на хранителни продукти, туризма и пр. Китайските предприятия проявяват голям интерес към инфраструктурни проекти, изграждането на индустриални, високо-технологически паркове   във Вашата страна.

 

        6. Напоследък в българския печат се появиха съобщения, че китайския малък и среден бизнес заобикаля България. Вярно ли е това и как си го обяснявате? 

       И в Китай и в България се провежда пазарна икономика.  Субектите на икономическата дейност са предприятията, които имат право на самостоятелен мениджмънт и право за вземане на решения. Инвестирането в чужбина се определя от личната стратегия за развитие. Инвестиционната среда, перспективите за печалба, административното обслужване, условията на работа и живот, облекченият или затруднен визов режим и т.н. – всичко това са фактори, които трябва да бъдат премислени. Действително има китайски фирми, които след проучвателно посещение и  сравнявайки условията с други страни от Средна и Източна Европа избрали да инвестират извън България, което е резултат от преобмислено комплексно от гледна точка на развитието и мениджмънта на своята фирма.

        Според статистиките на Българската централна банка в периода 1996 - 2000 г. Китай е инвестирал в България 9,9 млн. евро и е на 61-во място по вложени в страната инвестиции. През 2008 г. сумата на инвестициите е 1,4 млн. евро. Вярвам, че с непрестанното подобряване на инвестиционната среда в България, с постоянното увеличаване на усилията за привличане на чуждестранни инвестиции и с осигуряване на равноправни и справедливи условия за конкуренция на всички предприятия ще има все повече чуждестранни предприятия, включително и такива с китайски финанси, които ще инвестират в България.  

 

        8. Има ли популярни български марки на китайския пазар?

        Висококачествените розово масло, вина, кисело мляко и други продукти произведени в България имат добра известност в Китай. За съжаление  поради недостатъчната реклама и усилия за популяризиране, гореизброените продукти все още не се дистрибутират в големи мащаби на китайския пазар.

        Въпреки това, някои стоки са намерили своя ниша на китайския пазар. Например, произвежданото от плевенската фирма „Илинден" оборудване за правене на джанти за автобуси от алуминиеви сплави ще навлезе много на китайския пазар. Технологията на това оборудване е разработена от български учени.

 

        9.При какви условия български предприемач може да открие фирма в Китай, как и къде нашите бизнесмени е най-добре да търсят и намират китайски партньори?

        Съвременното технологично развитие предоставя все повече благоприятни условия за развитие на сътрудничеството между предприятията от всички страни. Сегашния свят е навлязъл в информационната епоха. Българските фирми, желаещи сътрудничество с китайски фирми трябва активно да участват в провеждани в Китай международни панаири, като Китайския международен панаир за внос и износ в гр.Гуанджоу, провинция Гуандон, Сямънския международен панаир за инвестиции и договаряне, Хуадонския международен панаир, Харбинския международен търговско-икономически панаир и други, както и да обръщат необходимото внимание на китайски търговски делегации и бизнес форуми, организирани от тях при посещението си в България,  директно да установяват контакт с най-добрите китайски предприятия и да търсят партньор с добър авторитет.

 

        10. Като чужденец и дипломат, който живее в България, какво ви прави най-добро и най-лошо впечатление?

        В качеството си на професионален дипломат и посланик на Китай в България, аз живея и работя  в страната от много години.  България е древна европейска страна с богата история и  култура. Красивите величествени планини и реки и великолепните пейзажи от крайбрежието са оставили в мен прекрасни впечатления. Със собствените си ръце, трудолюбивия български народ  превърна своята родина в известната по цял свят „Страна на розите". Талантливите български учени са дали своя забележителен принос за развитието и напредъка на човечеството. Убеден съм, че миролюбивият, гостоприемен, трудолюбив и мъдър български народ ще има своето прекрасно бъдеще.

 

        11.  В условията на световната финансова и икономическа криза Китай се фокусира върху своите вътрешни проблеми. Но в същото време не се отказва да поеме своя дял в стабилизирането на световните финанси. Какво страната  прави в това отношение?

        Изправяйки се  пред всеобхватната глобална финансова криза, Китай като отговорна голяма държава ще си сътрудничи с международното общество – ръка за ръка заедно да се справим с финансовата криза.

        Китай е голяма държава, чието население представлява 1/4 от населението на планетата, а нейният БВП е на трето място в света. Ако китайската икономика успее да поддържа последователно добро състояние на развитието си това ще бъде един огромен принос към целия свят. За да поддържаме стабилния и сравнително висок икономически ръст, ние своевременно регулирахме макроикономическата си стратегия, решително приложихме активна финансова политика и гъвкава парична политика и  създадохме пакетен план, с цел по-нататъшно увеличаване на вътрешното потребление и стимулиране на  икономическия растеж. От четвъртото тримесечие на 2008 г. китайското правителство прие пакет от стимулиращи икономиката мерки, включващи двугодишен план  в размер на 4 трилиона юана /400 млрд евро/, план за оживяване на десетте големи сектора на индустрията и съответстваща им стратегия за поддържане на финансовите кредити и т.н. За разлика от Америка и Европа, които вложиха пазарни пари за да спасят финансовата система, Китай влага парите директно в реалните сектори, в области, пряко влияещи на качеството на живот на народа, като същевременно стимулира икономическия растеж и предоставя възможности на чуждестранните инвеститори. Сега тези мерки вече дават първоначалния си ефект, проявявайки положителен резултат. Ние имаме вяра, условия и способност  да поддържаме стабилното и сравнително бързо развитие на китайската икономика.

        Кризата се случва в момент на задълбочено развитие на икономическата глобализация и на все по-голяма зависимост между държавите, никоя страна не може да се спаси самостоятелно. Китай, като отговорен член на международното общество винаги взема активно участие в международното сътрудничество за борба с кризата и ще продължава да координира с международното общество макроикономическата политика, да придвижва напред реформите в международната финансова система, активно да поддържа стабилността на многостранната търговска система, за да даде своя принос към възстановяването на растежа на световната икономика.

 

 

Suggest To A Friend
  Print