Contact Us  
 начало > китайско-български отношения
Търговско-икономическа обстановка в Китай
2004-10-12

I. Общи сведения за икономическия растеж и развитие на Китай.

1. Брутен вътрешен продукт (БВП).

БВП на Китай се е увеличил от 140 млрд щатски долара през 1978 г. до 1400 млрд щатски долара през 2003 г., средно годишното увеличение е с 9.4%, с което китайската икономиката се нарежда на шесто място в света по мащаби.

2. Вносно-исносна търговия.

Обемът на вноса и износа се е увеличил от 20.6 млрд щатски долара през 1978 г. на 851.2 млрд щатски долара през 2003 г., средно годишното увеличение е с 16%, от 32-ро място в света по обем на търговията Китай се издига до 4-то. През 2003 г. обемът на вноса достига 412.8 млрд щатски долара, и отново си поделя трето място, заедно със САЩ и Германия, сред страните-износителки в света. От началото на тази година годишно Китай ще внася продукция на стойност 500 млрд щатски долара.

3. Привличане на инвестиции.

Преди в Китай не са влагани чуждестранни инвестиции, а сега се влагат, като размерът им непрекъснато се увеличава. През последните 11 години Китай заема първо място сред развиващите се страни, до края на месец юни т.г. размерът на усвоените чуждестранни инвестиции възлиза на 530 млрд щатски долара, като през следващите две години Китай ще се превърне в страната с най-голям размер на усвоените чуждестранни инвестиции в света.

4. Инвестиции в чужбина.

До края на 2003 г. по света са създадени 7470 предприятия с участието на китайски инвестиции в над 160 страни и региони по света. Размерът на преките китайски инвестиции вече надвишава 33.2 млрд щатски долара.

II. Основни особености на търговската и митническата политика.

1. Китайското правителство насърчава либерализацията на търговската политика. След приемането на страната в Световната търговска организация (СТО), Китай пое някои ангажименти пред света, намали значително митата, съкрати немитническите мерки.

2. В Китай има следните важни видове митническо облагане: мито, данък добавена стойност, акциз. Вносното мито установява тарифите, които се прилагат спрямо привилегированите страни, договорените тарифи, преференциалните тарифи, всеобщите тарифи, тарифите за митническите квоти и други тарифи. Върху вносните стоки могат да се налагат и временни тарифи, но само за ограничен период от време.

Съгласно съответните клаузи на Присъединителния протокол за приемането на Китай в СТО, касаещи намаляването на митата за селскостопанска и промишлена продукция, общият размер на митата е спаднал от 11.5% през 2003 г. до 10.6% през 2004 г., от които митото за промишлени стоки е намаляло от 10.6% на 9.8%, митото за селскостопанска продукция е намаляло от 17.4% на 15.8%. Съгласно поетите ангажименти, митото за над 3000 вида вносни стоки ще бъде намалено в различна степен, митото за информационните и високотехнологичните продукти и др. видове износни стоки ще намалее до 0%.

Спрямо вноса от България Китай прилага търговски облекчения за привилегирована страна, не са налагани никакви органичителни, дискриминационни или наказателни мерки.

3. След присъединяването си към СТО, Китай пое и всички произтичащи от това ангажименти пред света, внесе поправки в над 2500 нормативни документа, ускори процеса на отваряне към света, изпълни с половин година по-рано от предвиденото ангажимента си за опростяване на процедурите за получаване на лицензи за извършване на външна търговия.

4. Китайското правителство предоставя комплексно обслужване с цел да осъществи стратегията си за влагане на китайски капитали в чужбина. Например, Китайската импортно-експортна банка използва всестранно политическо финансиране, активно подкрепя сравнително добрите китайски предприятия при инвестициите им в чужбина, китайски застрахователни компании за експортно кредитиране предоставят краткосрочно финансиране на китайски предприятия, които се занимават с вносно-износна търговия.

III. Основни особености на инвестиционната политика и на инвестиционната среда.

1. Политика на активно привличане на чуждестранни инвестиции.

Китай насърчава привличането на чуждестранни инвестиции в областта на индустрията на високите технологии; активно стимулира международните компании да установяват централните си азиатски офиси и научно-изследователски центрове в Китай; насърчава чуждестранните инвеститори да участват в реформата на държавните предприятия; усъвършенства предприятията със смесени капитали; непрекъснато подобрява инвестиционната среда съгласно международната практика.

До края на месец юли 2004 г. чуждестранните предприятия, изградени в Китай са общо 490 000. Чуждестранни капитали са вложени повсеместно в промишлеността, услугите, селското стопанство, инфраструктурата и други важни сфери. Днес създадени с участието на китайски инвестиции предприятия има в общо 190 страни и региони по света. Сферата на високите технологии вече е най-привлекателната за чуждестранните инвеститори.

2. Усъвършенстване на системата от разпоредби и законовата система.

Съгласно наскоро внесените изменения, ще се разширят финансираните с чуждестранни инвстиции сектори, разпределението на монополните райони в застраховането, сферата на бизнес операциите, ще се промени съотношението на притежаваните акции. Китайското правителство също така внесе промени в разпоредбите, касаещи инвестиционните компании и за нуждите на международните компании създаде централни азиатски офиси и финансови компании.

3. Усъвършенстване на административното обслужване.

През последните години още повече се подобри инвестоиционаната среда в Китай. Китайското правителство внесе поправки в съответните закони, опрости реда за регистрация на чуждестранните инвеститори, вече извършва "услуги на едно гише"; на 1 юли т.г. в Китай влезе в сила Законът за административните разрешения, с който значително се намаляват изискванията за регистрация и се установяват правомощията на правителствените институции за даване на административни разрешения.

IV. Състояние, перспективи и проблеми в сферата на търговията, инвестициите и икономическото сътрудничество между Китай и България

1. Състояние на двустранните китайско-български икономически отношения.

През месец юни 1989 г. двете страни подписват "Споразумение за защита на инвестициите между Китайската народна република и Народна република България"; През месец ноември 1989 г. е подписано "Споразумение между Китайската народна република и Народна република България за избягване на двойното данъчно облагане"; През месец октомври 1990 г. правителствата на двете страни подписват "Споразумение между правителството на Китайската народна република и правителството Народна република България в областта на икономиката и търговията"; През месец юли 2002 г. двете страни отново подписват "Протокол към поправката на Споразумението за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и собствеността и предотвратяването на укриването на данъци". Сключването на тези Споразумения определя законовата основа за развитието на двустранната търговия. През последните години обемът на двустранната търговия непрекъснато се увеличава, през 2003 г. достига 225 млн щатски долара, увеличението е 89.1% спрямо предходната година, най-добрата новина е, че износът на България за Китай се увеличи значително и достигна 58.73 млн щатски долара, увеличението спрямо предходната година е с 173.5%. В настоящия момент двустранната търговия има следните особености:

(1) Ние считаме, че фактическото равнище на развитие на двустранната търговия, за разлика от сегашното равнище на икономическо развитие на двете страни, е далеч от желаното и все още има потенциал.

(2) Още повече е усъвършенствана структурата на внасяните и изнасяни стоки. Непрекъснато се увеличава делът в двустранната търговия на електронните изделия и продуктите на високите технологии.

(3) Обемът на двустранната търговия нараства стабилно, но все още съществуват проблеми, поради небалансираността на търговията, Китай приветства и насърчава българските предприятия да увеличат износа си за Китай.

2. Перспективи пред двустранното търговско-икономическо сътрудничество между Китай и България.

(1) Перспективи пред търговията

Историята на двустранното търговско-икономическото сътрудничество между Китай и България е много дълга. Правителствените ръководители на двете страни отдават голямо значение и дават голям принос за развитието на двустранното търговско-икономическо сътрудничество. През 2007 г. България ще се присъедини към Европейския съюз, което означава, че стъпването на китайски предприятия на българския пазар е равносилно на навлизането им на обширния европейски пазар. Следователно, пред развитието на търговско-икономическото сътрудничество между Китай и България се откриват блестящи перспективи.

(2) Перспективи пред инвестициите.

Китайските инвестиции в България се преориентират от сферата на вносно-износната търговия и ресторантьорството първоначално, към промишленото производство, леката промишленост, производството на домашни електроуреди и др. сфери. С китайски и български капитали вече са създадени смесени предприятия за производството на телевизори, климатици, все повече се работи за постигането на "обща победа" и "победа за двете страни". Най-важните проблеми, които стоят днес пред нас са: постигане на взаимно разбиране, осъществяването на информационните връзки не е безпрепятствено; факта, че между предприемачите от двете страни не съществува изграден механизъм за комуникация; необходимостта от време за запознаване със съответните закони и разпоредби, касаещи инвестициите. Същевременно се надяваме, че българското правителство ще предприеме активни мерки за стимулиране на инвестициите, ще усъвършенства инвестиционната политика и административното обслужване.

(3) Перспективи пред търговско-икономическото сътрудничество.

През 20-те години на реформиране и отваряне на Китай, развитието на китайската икономика привлече вниманието на целия свят. Въпреки, че Китай все още е страна, в която се влагат инвестиции, Китай има богат опит и развити технологии в областта на телекомуникациите, производството на домакински ел.уреди и др., като възможностите на промишлеността на високите технологии в Китай е на високо световно ниво, една голяма част от предприятията са способни да инвестират в чужбина. Днес компаниите "Джунсин" и "Хуауей" участват в търгове за изграждането и удължаването на мрежата от стационарни телефони и мобилни комуникации в България, компанията "Джунсин" участва в търг за доставка дизелови и електрически мотриси, проучва се възможността да участва и в изграждането на линия № 3 на българското метро. Надяваме се, че българската страна ще гарантира на китайските предприемачи лоялни и честни условия на конкуренция.

Китайските бизнесмени срещат трудности при кандидатстването за българска виза и влизането на територията на България, това е неблагоприятно за развитието на двустранното търговско-икономическо сътрудничество. Надяваме се, че с оглед на двустранните отношения, и особено на търговско-икономическото сътрудничество, съответните компетентни български органи ще опростят формалностите и ще създадат необходимите удобства при пътуванията на китайски бизнесмени в България, които се правят с цел развитие на търговско-икономическата сфера.

Suggest To A Friend
  Print