1. Преглед на придобиването на научна степен и следдипломното обучение в Китай

През 1978г., с изпълнението на реформите и политиката на отваряне на Китай и с цялостното възстановяване и развитие на образованието и науката, следдипломното обучение е възсатановено след 12-годишно прекъсване. Повече от 63 000 души от цялата сътрана кандидатсват за аспирантура през същата година, като 10 000 от тях са приети след строгите изпити. През 1980г. общият брой на аспирантите достига 21 000 души.

През 1980г. Постоянният комитет на Общокитайското събрание на народните представители приема Наредбата за придобиване на научна степен на КНР. През 1981г. Държавният съвет одобрява Мерките за приложението на Наредбата за придобиване на научна степен на КНР, в която е възприет тристепенен академичен стандарт: бакалавърска, магистърска и докторска степени. Според Наредбата и Мерките, бакалавърска степен се придобива след завършване на висше образование, магистърска и докторска степени се придобиват след завършване на аспирантура.

Каталогът на дисциплините и специалностите за придобиване на докторска и магистърска степени и следване на аспирантура е одобрен от Академичният съвет по научните степени на Държавния съвет и от Държавната комисия по образованието (днес част от Министерството на образованието). Той служи за основа за определянето на специалностите, приема и обучението на аспиранти, както и за придобиването на научна степен. В Каталога от 1997г. фигурират общо 12 основни направления, като философия, икономика, право, образование, литература, история, природни науки, инженерство, агрономия и медицина, 88 първостепенни и 328 второстепенни дисциплини.

За първи път през 1981г. е приет списък на учебните заведия, които могат да приемат докторанти, да удостояват с докторски степени с техните специалности и ръководители. С одобрението на Държавния съвет, образователните власти публикуват Наредба за приемането на докторанти през 1982г., а след нея Държавната комисия по образование и Академичният съвет по научните степени при Държавния съвет приемат и редица наредби за целите на образованието, продължителността на образователните програми и планове, изпитите за придобиване на научна степен и изискванията за дисертации. От 1995г. образователните органи избират и назначават ръководители на докторантите.

Директивите на реформата и развитието на образованието в Китай, обнародвани съвместно от Централния комитет на Китайската комунистическа партия и Държавния съвет през 1993г. определят конкретните цели на развитието на висшето обазование в Китай: висшите учебни заведения ще образоват специалисти, които да посрещнат нуждите на икономическото, научното и технологичното развитие; ще се събират средства за успешното осъществяване на успешно управление на някои ключови университети и специалности; висококвалифицирани кадри първоначално ще бъдат обучавани в страната; ще се подобри значително качеството на образованието, науката и техниката. В съответствие с целите, през 1995г. Държавната комисия по образованието издаде серия наредби, като Предложения за подобряване и усъвършенставане на следдипломното обучение. В тези разпоредби се предвиждат основните мерки за едновременното реформиране и подобряване на степента и скоростта на развитие на следдипломното обучение, струтурната оптимизация, стимулирането на усъвършенстването на дипломантите, изготвянето и усъвършенстването на изпитната и оценителната система и засилване на работата на ръководството през деветата петилетка.

През 2000г. Министерство на образованието на Китай обнародва "Предложенията за подобряване и усъвършенстване на следдипломното обучение".

2. Постиженията в областта на придобиването на научна степен и следдипломното обучение в Китай

(1) Вече доста магистри, бакалаври и доктори, завършили в институти в страната, и висолкоквалифицирани преподаватели са трансферирани с цел модернизираното изграждане на Китай.

След влизането в сила на Наредбите, са присъдени 114000 докторски, около 600000 магистърски и 7 милиона бакалавърски степени в областта на философията, икономиката, инженерството, агрономията, медицината и военното дело. Записани са общо 393000 дипломанти, от които 85 000 са се записали в докторски програми до края на месец декември 2001г.

(2) Благодарение на придържането към стандартите, бе установена система за присъждане на научни степени, която обгръща всички дисциплини и специалности, както и бе дадена гаранция за качеството на научните степени.

Досега 8 пъти са проверявани и потвърждавани органите, които могат да присъждат магистърски и докторски степени, техните дисциплини и специалности. Днес съществуват 312 заведения, които предлагат докторски степени, а 628 – магистърски степени. Съществуват 541 цивилни висши учебни заведения и 73 военни, които имат право да присъждат бакалавърска степен.

(3) Предприети са мерки за изграждането на центрове за подготовка на преподаватели във висши учебни заведения, които да служат не само за образователни центрове, но и за изследователски центрове.

Магистри се обучават във всичките 382 дисциплини и специалности, които са включени в Каталога на дисциплините и специалностите за придобиване на докторска и магистърска степени и следване на аспирантура. През 2002г. Министерство на образованието избра 964 приоритетни дисциплини, на които бе оказана по-голяма подкрепа отколкото на останалите дисциплини и специалности във висшите учебни заведения в страната.

Полагат се усилия за създаването на екип от високообразовани и способни учени, изследователи и преподаватели в областта на основните дисциплини, включително естествени и социални науки. Вече е изградена мрежа от центрове за подготовка, обхващащи на практика всички научни области.

(4) Постигнати са забележителни успехи в международния обмен и сътрудничество в областта на придобиването на научна степен и следдипломното обучение.

През 1988г. Комитетът по научни степени при Държавния съвет прие Наредбата за присъждане на почетни докторски степени на чужденци. 106 души в чужбина са получили почетна докторска степен до края на декември 2001г. Присъждането на почетни докторски степени стимулира международния и регионалния обмен, технологиите, културата и спорта.

Наредбата за присъждане на китайски научни степени на чуждестранни студенти във висшите учебни заведения бе приета на 10-та сесия на Комитета по научните степени при Държавния съвет. През 2001г. повече от 363 института в страната приемат чуждестранни студенти от повече от 169 страни и региони по света. 5841 студенти са на издръжка на китайското правителство (докторантите съставляват 7.9%, магистрите – 17.9%, незавършилите студенти – 31.9%), а 56028 са на собствена издръжка (докторанти – 1.3%, магистри – 2.4%, незавършили студенти – 17.7%).

Генералният кабинет на Комитета по научни степени при Държавния съвет последователно оценява и одобрява програми за съвместно обучение между Китай и редица страни. Тези програми имат право да присъждат научни степени в Хонконг и чужбина на базата на някои наредби на страната от 1995г. До края на декември 2001г. са одобрени 69 подобни програми.

Комитетът по научни степени при Държавния съвет и неговия Генерален кабинет, като изпълнителна агенция на държавно ниво на Конвенцията за признаване на обучението, дипломите и научните степени във висши учебни заведения в Азия и региона на Тихия океан, поема някои съоветни задължения. Китай е подписал двустранни споразумения с 13 страни, включително с Русия, за взаимно признаване на квалификациите, дипломите и научните степени от висши учебни заведения. В резултат на строгия подбор, оценяване и мениджмънт, академичното ниво на степените е доста високо в Китай и печели добрите оценки на международната общност.

3. Системата на научните степени и следдипломно обучение в Китай.

(1) Системата на присъждане на научни степени

Установена е строга оценителна система за присъждане на китайски научни степени, включваща проверка на упълномощените да присъждат научни степени органи, техните дисциплини и специалности, а също и на органите, упълномощени да присъждат магистърски и докторски степени на хора, които при дипломирането си притежават квалификации, равностойни на аспирантура.

* Одобряване на органите, присъждащи научни степени

Проверката на новосъздадени органи, присъждащи магистърска и докторска степен се провеждат на всеки 4 години по следния ред:

Висшите учебни заведения или изследователски институти подават заявления до висшите инстанции, които впоследствие се предават на Генералния кабинет на Комитета по научни степени при Държавния съвет за ратификация, ако са одобрени от висшите инстанции. Висшите учебни заведения или институти за научни изследвания първо преминават през проверка на необходимите условия, а после и техните дисциплини и специалности се подлагат на повторна проверка и одобрение от Групите за оценяване на дисциплините, организирани от Комитета по научни степени при Държавния съвет. Нов орган за присъждане на научни степени се създава след одобрението на Комитета по научни степени при Държавния съвет.

Новосъздадените органи за присъждане на бакалавърска степен трябва да получат одобрението на комитетите по научните степени на провинциите, автономните райони и окръзите на централно подчинение или одобрението на комитетите (бюрата) по образованието на провинциите и автономните райони, ако не са създадени комитети по научни степени.

* Проверката на дисциплините за придобиване на научна степен

Второстепенните дисциплини в Каталога са основните дисциплини за придобиване на магистърска и докторска степен. За някои от първостепенните дисциплини се присъждат научни степени от 1995г. Принципът е придържане към стандартите и строгите изисквания, с оглед на нуждата на китайското икономическо и техническо образование, социално развитие и изграждане на отбраната.

Обучението по първостепенните дисциплини и дисциплините за придобиване на докторска степен се провежда по един и същ начин в цялата страна. Изпитите по дисциплините за придобиване на магистърска степен провеждат:

а) Висши учебни заведения, които имат центрове за следдипломно обучение, могат да определят дисциплините за придобиване на магистърска степен независимо в рамките на одобрените дисциплини и специалности.

б) Някои провинциални комитети по научните степени могат да проверяват дисциплините за магистърска степен, предложени от органите за присъждане на научна степен, с одобрението на Комитета по научни степени при Държавния съвет.

в) Комитетът по научни степени при Държавния съвет организира всички останали изпити.

* Откриване и одобряване на специалности за придобиване на научна степен

С развитието на икономиката и обществото и с оглед на нуждата от преподаватели по нови дисциплини, Комитетът по научни степени при Държавния съвет реши да добави магистърска степен по бизнесадминистрация (МБА), научни степени по архитектура (магистърска и бакалавърска), магистърска степен по право, магистърска степен по инженерство, научни степени по клинична медицина (докторска и магистърска), научни степени по стоматология (докторска и магистърска), магистърска степен по публична администрация (МПА), магистърска степен по селскостопански науки, магистърска степен по ветеринарна медицина (докторска и магистърска степен по ветеринарна медицина и магистърска степен по обществено здравеопазване). В съответствие с Мерките за одобряване на специалностите за придобиване на научна степен, приети през 1996г., кандидатурите се придвижват първо от висшите институции или висшите учебни заведения, заедно с висшите институции, след това Комитетът по научни степени при Държавния съвет, заедно с някои от съответните органи, организира експертите по оценяването и създава специалности за придобиване на научна степен, и последно, преминават през проверката на Комитета по научни степени при Държавния съвет.

До 2002г., 62 висши учебни заведения са упълномощени да присъждат МБА с общо 8067 завършили и 18376 записани, 28 висши учебни заведения са упълномощени да присъждат магистърска степен по право с общо 8004 записани, 29 висши учебни заведения са упълномощени да присъждат магистърска степен по педагогика с общо 7225 записани. 47 висши учебни заведения са упълномощени да присъждат магистърска степен по клинична медицина с общо 7341 записани. 34 висши учебни заведения са упълномощени да присъждат докторска степен по клинична медицина. 22 висши учебни заведения са упълномощени да присъждат бакалавърска степен по архитектура. 13 висши учебни заведения са упълномощени да присъждат магистърска степен по архитектура с общо 841 завършили. 123 висши учебни заведения са упълномощени да присъждат степен Магистър инженер, с общо 306477 записани.

Висши учебни заведения, упълномощени да присъждат степен дфн по ветеринарна медицина, а 7 висши учебни заведения са упълномощени да присъждат магистърска степен; 24 висши учебни заведения са упълномощени да присъждат магистърска степен по селскостопански науки; 22 – магистърска степен по обществено здравеопазване и 24 – магистърска степен по публична администрация; 6 – дфн по стоматология и 13 – магистърска степен по стоматология.

(2) Системата на следдипломно образование

1. Нива, видове, цели и изисквания на следдипломното образование

Следдипломното образование в Китай има 2 нива – доктор и магистър. На всяко академично ниво се обучават два вида кадри – преподаватели (преподаватели във висши учебни заведения и изследователи) и кадри с практическа насоченост (магистър по бизнес администрация, магистър инженер, магистър по педагогика и доктор по клинична медицина).

- Кандидатите за докторска степен трябва да са магистри или да са завършили еквивалентно образование. Трябва да имат препоръки от най-малко двама доценти или професори, специалисти в съответната област. Продължителността на обучението варира от 3 до 5 години. Освен задължителните курсове, те трябва да напишат дисертация, която да е одобрена и успешно защитена.

- Кандидатите за магистърска степен трябва да са отличили се студенти в университети или в колежи, които са завършили за повече от 2 години и образованието им е еквивалентно на завършили в университети. Продължителността на образованието за придобиване на магистърска степен варира от 2 до 3 години. Кандидатите трябва да издържат задължителните изпити и да напишат дисертация, която да бъде одобрена и успешно защитена.

2. Записване

Министерството на образованието направлява записването на дипломантите и е отговорно за формулирането на план, политика и мерки за приема.

Приемният план се формулира съвместно от Министерство на образованието, Държавната комисия по планиране и Министерството на кадрите според нуждите на страната, източниците на студенти, преподаватели, изследователи и управляващи на съответните институции, и според наличните финансови средтсва.

За да се гарантира качеството на преподаването, висшите учебни заведеният ще са основните институции за обучение на дипломанти, и само техните дисциплини и специалности са упълномощени да присъждат докторски или магистърски степени и да приемат съответните студенти.

В сферата на приложните науки, процентът на отличните редовни студенти с богат практически опит трябва да се увеличи. За да се привлекат подобни кандидати за магистърски програми, отделни изпити трябва да се организират за онези от тях, които са работили повече от 4 последователни години и са постигнали отлични резултати в своите работи след изпитити на университетите, упълномощени от Министерство на образованието.

3. Приемни изпити

Приемните изпити, включително предварителни и повторни изпити, са основните методи за подбор на дипломанти в Китай. Принципът, темите и датите на националните изпити за магистратура се установяват по единен начин от Министерството на образованието, докато датата, мястото и темите на повторните изпити (устни) се определят от съответните институции. Темите и датите на изпитите за докторанти се определят от институциите. Темите на предварителните изпити за магистри са следните: политическа история, чужд език и три професионални курса. От тях, политическа теория, чужд език и някои основни курсове се подготвят от Министерството на образованието. Що се касае до приемните изпити, с изключение на изпитите по политическа теория и чужд език, то те се провеждат от съответните институции.

4. Обучение

Продължителността на обучението за магистрите варира от 1 до 1,5 години, а за докторанти е около 1 година.

Следдипломните курсове трябва в пълна степен да помагат на дипломантите да добият рационални знания. Те трябва да разширяват техните основни и специализирани познания. Курсовете трябва да отразяват най-новите постижения, прогреса и развитието в страната и в чужбина.

Курсовете за докторанти трябва да включват следните три аспекта: а) основните теории и лабораторни курсове; б) теоретичните трудове и документи, необходими за първоначалната изследователска работа; в) курсове, позволяващи на студентите да се заемат с интердисциплинарна работа.

(3) Изпити и оценителна система

От 1985 г. Китай провежда изпити и оценяване на дисциплини за придобиване на научна степен.

Агенцията за оценяване на научните степени и следдипломното обучение във висшите учебни заведения и изследователски институти в Китай отговаря за провеждането на изпитите и за оценяването. Комитетът по научни степени при Държавния съвет и Министерството на образованието отговарят за формулирането на принципите, политиката и задачите на оценяването и ратификацията на резултатите от оценяването. Комитетът по научните степени при Държавния съвет също така може да възлага на съответни комисии и отдели провеждането на изпити и оценяването на магистърски и докторски програми в някои специални професионалнси области. Ако дадените дисциплини и специалности не отговарят на нужните изисквания, то техните права да присъждат научни степени се отнемат.

4. Aдминистративна система на образованието за научна степен и следдипломното образование в Китай

Aдминистративна система на образованието за придобиване на научна степен и следдипломното образование в Китай е изградена на три нива: основно ниво на образователните органи, провинциално ниво на управление и държавно ниво на ръководство и контрол.

Според Директивите на реформата и развитието на образованието в Китай, административната система на висшето образование поддържа две нива на управление – на централното правителство и на провинциите (автономните райони и окръзи на централно подчинение).

Академичният съвет по научните степени на Държавния съвет и Министерството на образованието упражняват съвместен контрол над следдипломното образование в Китай и са отговорни за ръководството и администрацията в мащабен план. Те отговарят за цялостното планиране, ръководната политика, организацията, координацията, надзора и контрола на работата по следдипломното образование.

Групата за оценяване на дисциплините при Комитета по научните степени при Държавния съвет е формирана от дисциплини и се състои от специалисти и учени на високоо академични равнище. Задълженията й са следните: да проверява и ратифицира новосъздадени органи и дисциплини за магистърска и докторска степени; да оценява и издава Каталога на дисциплините и специалностите за придобиване на докторска и магистърска степени; да предлага нововъдения в следдипломното образование; да проверява качеството на присъждането на научни степени и следдипломното образование.

Комитетите по научни степени, комисиите по образованието и бюрата по висше образование при министерствата и провинциите (автономните райони и окръзи на централно подчинение) са отроворни за провеждането на следдипломното образование и присъждането на научни степени във висшите учебни заведения под тяхна юрисдикция.

Днес, 53 ключови университета в страната имат центрове за следдиппломно обучение. Центровете за следдиппломно обучение са сравнително независими административни тела под ръководството на ректора и отговарят за следдипломното обучение в университета.