Contact Us  
 начало > новини
Интервю на Н. Пр. г-н Уей Дзинхуа пред списанието "A-SPECTO"
2014-07-14
 

1. Тази година отбелязваме 65-годишния юбилей на дипломатическите отношения между двете страни, какво е основното значение на този юбилей? Връщайки се назад в историята можем да кажем, че България е втората държава в света, която признава нов Китай, като подава ръка на приятелство и установява дипломатически връзки с Китай. Как сега Китай разглежда значението на този исторически факт?

Китайският народ никога няма да забрави, че на 04.10.1949 г., на четвъртия ден от създаването на Китайската народна република, България признава нов Китай и установява с него дипломатически отношения. Това е един исторически факт, но и наше общо богатство, това е здравата основа за развитие на двустранните връзки. Ние изключително ценим традиционното ни приятелство с България. През всичките тези години на дипломатически връзки, независимо от промените в международната обстановка, двете страни винаги са се отнасяли с взаимно уважение и равнопоставеност, и вече са се превърнали във верни приятели и взаимнополезни партньори.      

Тази година отбелязваме 65-годишнината от дипломатическите отношения между двете страни, по този повод китайската страна е набелязала серия от юбилейни събития в политическата, икономическата, културната и различни други области. От една страна, надяваме се по този случай да обобщим успешния опит в развитието на двустранните връзки през последните 65 години. От друга, бихме искали заедно да погледнем в бъдещето, да обсъдим как може да бъде реализиран потенциала на практическото сътрудничество в различни области, което да донесе реални ползи за народите на двете страни. Вярвам, че щом основата на китайско-българските отношения е традиционната ни дружба, а движеща сила е активната ни воля за сътрудничество, то перспективите за сътрудничеството ще са още по-широки.

2. През последните години наблюдава ли се ускорено развитие на китайско-българските отношения? Как разглеждате мястото на България в сътрудничеството на Китай и страните от Централна и Източна Европа? Може ли в тази рамка да се осъществи сътрудничество в инфраструктурни проекти?

През последните години взаимното политическо доверие непрекъснато се засилва, контактите и сътрудничеството в икономическата, културната, образователната, научната, военната и други сфери се развиват интензивно, двете страни поддържат добър диалог и координация по международни и регионални въпроси. От втората половина на 2013 г. срещите на високо равнище между двете страни са интензивни. Премиерите на двете страни г-н Пламен Орешарски и г-н Ли Къцян проведоха две срещи съответно на летния форум Давос в гр. Далиен, Китай и по време на срещата на държавните ръководители на Китай и страните от Централна и Източна Европа в Букурещ. Председателят на българския парламент г-н Михаил Миков беше на официално посещение в Китай по покана на г-н Джан Дъдзян, председател на Постоянната комисия на Общокитайското събрание на народните представители. Президентът на България г-н Р. Плевнелиев беше на държавно посещение в Китай по покана на Председателя на Китайската народна република г-н Си Дзинпин, по време на което държавните ръководители на двете страни приеха съвместно комюнике, като обявиха, че двете страни ще изградят отношения на всестранно приятелско сътрудничество и партньорство, и така за първи път беше ясно и точно определен статуса на китайско-българските отношения и бяха дадени насоките за развитие на двустранните отношения.  

Китай и България активно работят в рамките на сътрудничеството между Китай и ЦИЕ за стимулиане на сътрудничеството в областта на селското стопанство, инфраструктурата, туризма и др. След срещата в Букурещ през ноември миналата година, всяка една от страните активно реализира на практика постигнатите договорености. Китай и 16-те страни от ЦИЕ, в това число и България, поддържат контакти на високо ниво и политически диалог, резултатите от практическото сътрудничество в търговско-икономическата и други сфери са значителни, интензивно се развиват културния и човешки обмен, сътрудничеството между Китай и страните от ЦИЕ поддържа силна тенденция на развитие. Китайската страна високо оценява ролята, която България играе за стимулиране на сътрудничеството между Китай и ЦИЕ. Относно споменатите от Вас проекти в инфраструктурата, в момента това също е една от приоритетните области в практическото ни сътрудничество. Китайската страна проявява интерес към изграждането на магистрали, тунели, реконструкция на жп линии и редица други проекти, всете страни поддържат тесен диалог по тези въпроси.  

Страните от ЦИЕ са част от Европа, сътрудничеството на Китай с ЦИЕ е неразделна и паралелна част от китайско-европейските отношения. През март тази година председателят на КНР проведе успешна визита в ЕС, Китай и Европа решиха съвместно да изграждат партньорски отношения на мир, растеж, реформи, цивилизованост. Това още по-ясно определи главното направление на партньорството между Китай и ЦИЕ, и даде нов тласък на двустранното сътрудничество. Вярвам, че в контекста на ускореното развитие на китайско-европейските отношения, сътрудничеството на Китай със страните от ЦИЕ ще има едно още по-добро бъдеще.

3. Неотдавна председателят на КНР Си Дзинпин описа концепцията за китайската мечта. Как хората в Китай възприемат китайската мечта? Подобна ли е тя на американската мечта, включва ли също така идеята за материално благополучие, пари, бързо забогатяване?

Напоследък видях в медиите информация, че най-голямата компания за реклама и PR на Англия - WWP  е представила пред долната камара на Парламента доклад по изследване на тема „Сила и потенциал на китайската мечта". Според изследването, въпреки, че идеята за китайската мечта е представена от скоро, тя е широко популярна в Китай. Проучването сочи, че 92% от анкетираните в Китай познават китайската мечта. От персонална гледна точка, китайската мечта, американската мечта, английската мечта имат допирни точки в това, че хората в трите страни най-вече желаят в личен план здраве, щастие и добри условия на живот в семейството. Разликата се състои в това, че в китайската мечта се вплитат „личната мечта" и „мечтата на родината", реализирането на личната мечта е неотделимо от основата и подкрепата, която представлява мечтата на родината.

Китайската мечта е мечта за укрепване и просперитет на страната, възраждане на нацията, благоденствие на народа, хармония в обществото, тя е естествен стремеж и прекрасно желание, които китайската нация търпеливо и последователно следва, в нея мечтата на родината, на нацията и на отделния човек са свързани в органично единство, тя е мечта за откритост, толерантност и взаимна полза. Реализирането на китайската мечта допринася за благоденствието не само на китайския народ, но и на народите по света. В представите на китайците, китайската мечта е като направени специално по поръчка чифт обувки – само когато сме обути в тях се чувстваме удобно, леко, и сякаш окрилени от младост не вървим, а летим. Ние очакваме да бъдат реализирани „общо споделените" три възможности, които описа председателят Си Дзинпин – споделената възможност за пълноценна реализация в живота, споделената възможност за превръщане на мечтите в реалност, споделената възможност заедно с родината и в крак с епохата да израстваме и вървим към прогрес. Едновременно с това ние ясно съзнаваме, че за осъществяването на китайската мечта са нужни огромни усилия. За реализирането на китайската мечта е необходимо да се следва китайския път на развитие, да се издигне китайския дух, да се концентрират силите на Китай.

Ние вярваме, че китайската и американската мечта могат да бъдат съвместими. Ако Китай и САЩ, въз основа на консенсуса, постигнат между държавните ръководители Си Дзинпин и Барак Обама, провеждат взаимнополезно сътрудничество и развиват нов тип отношения между големи държави, китайската и американската мечта могат да се реализират и допълват взаимно.  

4. Каква е тайната рецепта за икономическия бум на Китай? Кои са основните движещи сили за бързото развитие на китайската икономика? 

Относно опита на икономическото развитие на Китай в международната общност съществуват различни мнения. Аз имам две основни впечатления, които бих искал да споделя с вас. На първо място, Китай има смелостта да прилага на практика, и въз основа на непрекъснато обобщаване на практическия опит смело търси решения и постепенно прокарва един път на развитие, който отговаря на ситуацията в Китай, и това е пътя на развитие на социализма с китайска специфика. На второ място, Китай непрекъснато поддържа самостоятелно усъвършенстване и упорита работа. Ако една държава иска наистина да стане просперираща и силна, в крайна сметка трябва да разчита на собствения си упорит труд и усилия. Независимо от това дали говорим за 1949 г. - периода, когато се създава нов Китай, или за периода на реформи и отваряне към света след 1978 г., Китай винаги е следвал принципа „Главно да разчитаме на собствените си сили и самоусъвършенстване, външната помощ да привличаме в допълнение", въз основа на собствените си усилия да осъществим развитие на страната.

Задълбочаването на реформите е постоянната движеща сила за бързо икономическо развитие. Ние ясно съзнаваме, че общото ниво на производствените сили на Китай все още не е високо, все така явни са структурните проблеми в икономическото развитие. Китай вече навлезна в нов етап, когато е нужно повече да разчитаме на научно-техническите иновации, да направляваме икономическото развитие и да стимулираме социалния напредък, нужно е цялостно да планираме „стабилен растеж, регулиране на структурата, стимулиране на реформите". Още от началото на мандата на новото правителство бяха ясно изразени целите на управлението – устойчиво развитие на икономиката, непрекъснато подобряване живота на населението, насърчаване на обществената справедливост. Правителството вече осъществява и ще продължи посредством децентрализация да стимулира структурните реформи, да развива икономика със смесен тип собственост и ще продължи да придвижва реформата в административната, данъчната и финансовата система, в областта на цените и др. През ноември миналата година на Третия пленум на XVIII конгрес на ККП беше направено общото разпределение за всестранно задълбочаване на реформите, като бяха предложени план и график на провеждане на реформите, които касаят 15 области и включват над 330 относително мащабни мерки.  Сред тях акцентът пада върху реформата на икономическата система и изграждане на единна, открита, конкурентноспособна и стройна пазарна система, за да може пазарът да играе решаваща роля в разпределението на ресурсите, и още по-добре да бъде изпълнена ролята на правителството. Едновременно с това е необходимо задълбочаване на реформите на системата в различни сфери и всестранно модернизиране на системата на държавно управление и управленски капацитет. На пресконференцията по случай „Двете сесии"(Втората сесия на 12-то Общокитайско събрание на народните представители на Втората сесия на 12-я Китайски народен политически консултативен съвет) премиерът Ли Къцян, отговаряйки на въпросите на журналисти съобщи, че от миналата година Държавният съвет е провел 40 постоянни заседания, на 30 от които са били разглеждани въпроси, свързани с реформите, а и останалите въпроси се разглеждат и прокарват в духа на реформите, чието основно направление е разгръщане на движещите сили на пазара, стимулиране креативните сили на обществото, при което правителството изпълнява до край своите отговорности в полза и за благото на народа.

5. В момента китайската икономика е вече на второ място в света. Според прогнозите, до 2026 г., т.е. след 10 до 12 години Китай ще се превърне в първа икономическа сила в света. Същевременно „Файненшъл таймс" прогнозира, че Китай не може да избегне финансовата криза. Много хора очакват Китай да реализира ново икономическо чудо, както Япония през 80-те години. Вярвате ли, че Китай ще успее да преодолее негативното влияние от този цикъл на икономическо разветие, т.е. нестабилността и несугурността, с които се сблъсква по пътя си към големите световни сили.   

За 30-те години на реформи и отваряне към света средният годишен икономически ръст на Китай е 9.8%, общият обем на китайската икономика се изкачи на второ място в света, от държава с ниски доходи Китай успешно извърши прехода към страна със средни и клонящи към високи доходи, приносът на Китай към световния икономически ръст е над 20%. През 2013 г. световната икономика продължава да се намира във фаза на крехко възстановяване, докато китайската икономика осъществява растеж в условията на стабилност, като икономическият ръст е 7.7%. Общият обем на външната търговия е 4.16 трилиона долара с ръст от 7.6%, което превръща Китай в първата търговска сила в света. Резултатите от икономическия преход са явни, в градските райони са открити 13.1 милиона нови работни места. Китайските преки инвестиции в чужбина възлизат на 90.17 милиарда долара, а привлечените в страната чуждестранни инвестиции са 117.586 милиарда долара. Осъществени са 138 трансграничните сливания и придобивания, общият обем на транзакциите е 51.463 милиарда долара с ръст от 53.7%, а средният размер на сделките е 486 милиона щатски долара. Икономическото развитие на Китай е допринесло значително за глобалното икономическо развитие.

Едновременно с това, вероятно сте забелязали, че в международното обществено мнение се появяват някои неоптимистични доклади относно спада в развитието на китайската икономика, чуват се гласове, предричащи упадък, мнения относно това, дали тенденцията на забавяне на икономическия растеж на Китай в крайна сметка би довела до сериозен спад и дори до "твърдо приземяване", дали пътят на реформите и отварянето на Китай към света поради различни и сложни социални проблеми може да доведе до „излизане от релси" на реформата. Аз смятам, че общата тенденция на подобряване перспективите на икономическо развитие на Китай и постоянно повишаване жизнения стандарт на населението няма да се промени. В Китай наистина се наблюдава известно забавяне на икономическия растеж, но то върви паралелно с преструктурирането на икономиката, с повишаването на ефективността и качеството, и в никакъв случай не означава, че има проблем в икономиката, т.е. не можем вече да правим заключения и оценки само от гледна точка на ръста на БВП. Сега икономическото развитие следва да се съсредоточи още повече върху подобряване на качеството и ефективността на икономическия растеж, а пазарът да играе решаваща роля в разпределението на ресурсите.

6. Може ли да се счита, че Китай в момента има особена и дори специална мисия в международните отношения, а други страни очакват Китай да играе истинска главна роля, и посредством икономическа и политическа подкрепа да промени настоящата международната обстановка? 

На първо място бих искал да изясня, че Китай все още е една развиваща се страна, която има много свои собствени задачи и предизвикателства. Едновременно с укрепване силите на страната и в съответствие със собствените си възможности и условия, Китай ще поема и повече отговорности и задължения в международните дела, като съвместно сдругитестрани в света ще насърчава световния мир и развитие.

Пътят на мирното развитие е последователният и неизменен курс на китайската външна политика. Макар, че все още има някои странични наблюдатели, които се отнасят с подозрение и скептицизъм, но като цяло теорията за китайската заплаха все повече губи почва. Китай отдавна официално обяви пред света: Китай твърдо и неотклонно ще се придържа към пътя на мирното развитие, като чрез поддържането на световния мир ще осъществява собственото си развитие, и едновременно с това чрез собственото си развитие ще допринася за световния мир.  

Ако вземем като пример развитието на всеобхватното стратегическо партньорство между Китай и ЕС можем да видим усилията, които полага Китай за поддържане на световния мир и стимулиране на съвместното развитие. След изграждането на отношения на всеобхватно стратегическо партньорство с ЕС, за периода от 10 години обемът на двустранната търговия се увеличи 3 пъти, достигайки 559,10 милиарда щатски долара през 2013 година. В момента двустранният пътникопоток между Китай и ЕС достига  повече от 5,5 милиона човекопъти на година, а взаимният обмен на студенти – над 270 хил. души. Както всички знаем, общо населението на Китайи ЕС и общото им икономическото производство представляват съответно една четвърт и една трета от това на света.

Въздействието на отношенията Китай – ЕС вече е надхвърлило двустранната рамка и има все по-голямо глобално и стартегическо значение. Китай и ЕС са две големи сили, поддържащи световния мир. Китай е един от петте постоянни членове на Съветът за сигурност на ООН, който еизпращал най-голям брой военни служители на мироопазващи мисии в чужбина. ЕС е най-големият донор на помощи за нуждаещи се страни. Двете страни провеждат ефективно сътрудничество по въпросите на ядрената програма на Иран, проблемите на Близкия изток, борбата с морското пиратство и други въпроси. Китай и Европа са два големи пазара, стимулиращи съвместното развитие. Двете страни се придържат към принципите на общ интерес и съвместна полза, към принципа на отворените пазари, стремят се към развитие на отворен тип световна икономика, и внасят мощен тласък за един силен, устойчив и балансиран растеж на глобалната икономика. Китай и Европа са две големи цивилизации, стимулиращи прогреса на човечеството. Двете страни поддържат културното многообразие и водят общите световни нагласи към толерантност, взаимна полезност и взаимно проникване между различните култури, така дават своя принос за съвместния прогрес на световната цивилизация.  

7. Китай лансира инициативата за сътрудничество с Централна и Източна Европа, като приоритетно развива с България сътрудничество в областта на селското стопанство. Какви са очакванията на България и Китай за развитие на сътрудничество в тази област?

Селското стопанство е приоритетна област в двустранното практическо сътрудничество. Българското селско стопанство има уникални предимства, Китай също е голяма аграрна страна, двете страни значително се допълват взаимно и потенциалът за сътрудничество е голям. От миналата година насам правителствата на двете страни подписаха протоколи за фито-санитарните изисквания за износ в Китай на българска царевица и люцерна. В момента двете страни активно преговарят по въпроси, свързани с процедурите по износа на различни български селскостопански продукти в Китай.Всички тези нормативни документи ще проправят пътя на приоритетните български селскостопански продукти към китайския пазар. Едновременно с това все повече китайски компании обмислят възможността да инвестират в България, има засилен интерес към сътрудничество в отглеждането и преработката на рози, царевица, люцерна и др. култури.

Зам.-министърът на земеделието и храните на РБългария г-н Явор Гечев по време на проведената в Китай междуправителствена смесена комисия по търговско-икономическо сътрудничество проведе със съответните китайски ведомства широк и задълбочен диалог и бяха постигнати редица важни консенсуси. Министърът на земеделието и храните на РБългария г-н Димитър Греков неотдавна посети Китай. Двете страни проведоха задълбочен обмен на мнения по въпросите за учредяването в България на изпълнителен орган на комисията за сътрудничество в селското стопанство между Китай и страните от ЦИЕ, провеждането на форум за търговско-икономическо сътрудничество в селското стопанство между Китай и страните от ЦИЕ, засилване на инвестиционното сътрудничество в производството на селскостопански машини и др. Вярвам, че сътрудничеството в областта на аграрната наука и техника, селскостопанските машини, отглеждането и преработката на рози, в областта на млечните продукти, месо, тютюн, вино и други продукти, ще изведе двустранните търговско-икономически отношения на едно ново и по-високо равнище, и може да служи като модел за развитие на сътрудничество в сферата на земеделието между страните от ЦИЕ и Китай.

  8. Китай активно инвестира в инфраструктурни проекти в ЦИЕ. В Балканския регион основните страни, към които са насочени китайските инвестиции са Румъния, Гърция и Сърбия. Какви все още пропуски има България в привличането на по-активни инвестиции от китайска страна?  

Председателят на КНР Си Дзинпин през септември миналата година издигна инициативата за изграждане на икономическа линия по Пътя на коприната, която да свързва двата големи пазара на Азия и Европа. Смятаме, че взаимното свързване и интегриране на железопътната, пътищна, летищна и пристанищна инфраструктура на азиатските и европейски страни има много важно значение за изграждането на такава икономическа зона на Пътя на коприната. Балканските страни, включително и България, са вратите на Европа от югоизток, засилването на инфраструктурното строителство в региона е изключително важно за интеграцията на евро-азиатските пазари и за по-нататъшното развитие на сътрудничеството между Китай и страните от ЦИЕ. Надяваме се, че компетентните органи в областта на инфраструктурата и съответните компании на двете страни ще поддържат интензивен диалог и контакти, с иновативен дух ще осъществяват сътрудничество и съвместно ще открият форми на партньорство в областта на инфраструктурата, отговарящи на условията в България.

9. Как оценявате развитието на сътрудничеството между България и Китай в областта на културата? Какви китайски културни събития ще бъдат проведени скоро в България?

Китай и България са страни с древна история и богати традиции в културата и изкуството. През последните години културният обмен между двете страни става все по-активен и се развива системно и успешно. Двустранният културен обмен и сътрудничество оформиха добрата тенденция, при която "официалната размяна на делегации задава тон и модел, правителствените структури и частния сектор работят заедно и се постига съвместно развитие по много направления, всеобхватно и на различни нива". Културният обмен влива нови жизнени сили в двустранното сътрудничество и вече се превърна във важна част от двустранните отношения.

Тази година се навършват 65 години от установяването на дипломатически отношения между Китай и България, двете страни ще проведат по този случай серия от културни прояви. До края на май в Националния дворец на културата ще се проведе изложба на Националната академия за традиционна китайска живопис "Микрокосмос на китайското изкуство – рисуването върху ветрила", от август до октомври ще се проведат концерти на Камерния оркестър на Забранения град, съставен от Шънджънския симфоничен оркестър и Централната музикална консерватория, също така ще се проведе Седмица на китайския танц, Фестивал на китайската култура и др.

10. Какви са Вашите впечатления от България? Какво Ви харесва и какво не Ви харесва тук? Има ли неща, които силно Ви изненадват или към които не можете да се адаптирате?

За мен е чест да бъда посланик в "странатана розите". След като живях и работих във Вашата страна почти 10 месеца, прекрасно впечатление оставят у мен древната история и култура, красивата природа и гостоприемните хора на България. От гледна точка на условията за живот, това е една много приятна за живеене страна, с чист въздух, качествена вода, богата и разнообразна кухня. От гледна точка на работата, аз съм вдъхновен от желанието за сътрудничество с Китай от страна на българското правителство, бизнеса и хората от различни сфери, от една страна виждам широките перспективи на двустранното сътрудничество, а от друга съзнавам огромната отговорност върху себе си.

11. По повод горещата международна тема за Украйна, в момента няма начин да бъдеизбегната политическата криза в страната. Китайската страна е предпазлива в позициите и действията си. Как виждате Вие кризата в Украйна, това вътрешнополитически проблем на Украйна ли е? Жертва ли е тази страна на сблъсъка на геополитически интереси?

Развитието на украинския въпрос до настоящия момент има своята много сложна история и реален контекст. По въпроса за Украйна Китай винаги е поддържал обективна, справедлива и отговорна позиция. Още в началото на кризата Китай представи три предложения, включително и своевременно създаване на механизъм за международна координация, за да се постигне чрез преговори пряк консенсос относно пътищата за политическо разрешение на проблема, и докато трае този процес никоя страна да не предприема действия, водещи до ескалиране на обстановката. Председателят Си Цзинпин и руският президент Владимир Путин, германският канцлер Ангела Меркел и президентът на САЩ Барак Обама и други лидери проведоха разговори. Китай призова всички кръгове в Украйна да запазят спокойствие, сдържаност, и въз основа на консенсуса на четирите страни – Русия, САЩ, ЕС и Украйна, постигнат на преговорите в Женева, да се откажат от всякаква употреба на сила и насилие, която може да доведе до влошаване на обстановката и възможно най-бързо да започне политически диалог и процес на помирение, който да доведе до разведряване на обстановката.

12. Много американски анализатори смятат, че обстановката на безредици в Украйна изостри противоречията между двата световни полюса - Русия и САЩ, и сближи отношенията между Китай и Русия. Някои хора в САЩ смятат, че по-тесните китайско-руски отношения представляват "един от факторите за дългосрочна заплаха за Съединените щати" и т.н. Как Вие разглеждате този въпрос?

По въпросите на украинската криза и въпросът за Крим, Китай не е изказвал позиция нито на страната на Русия, нито на страната на Съединените щати, а избра да се изправи заедно с международната справедливост и морал. На заседанието на Съвета за сигурност на ООН на 15 март, когато САЩ подложи на принудително гласуване въпроса за референдума за Крим, Китай гласува „въздържал се", което показва няколко неща: първо, Китай подчертава, че Украйна е независима и суверенна държава, трябва да се зачита суверенитета и териториалната цялост на страната, никоя външна сила не бива да се намесва във вътрешните работи на Украйна. Това отразява принципната позиция и последователната външна политика на Китай за защита на международното право и международния ред. На второ място, Китай се противопоставя на двойните стандарти, възприети от Съединените щати и Западните страни в международните отношения. Трето, Китай подкрепя мирното решение на настоящата криза чрез политически диалог и преговори. Четвърто, Китай се застъпва за поддържане на авторитета и влиянието на Съвета за сигурност на ООН, противопоставя се на принудителното гласуване и подчертаване на различията в условията на липса на консенсус. Най-общо казано, Китай се придържа към независима и самостоятелна мирна външна политика и по всички международни въпроси определя собствените си позиции и политики на база внимателната си преценката спрямо дадения проблем. В същото време, като отговорна голяма държава в днешния свят, китайската външна политика се придържа към принципите на международния морал, в съответствие с дългосрочните интереси на китайския народ и народите по света.

Относно китайско-американските отношения, през последните години Китай предложи и постепенно обогати концепцията за "нови отношения между големите държави", която в същността си се основава на партньорски отношения на взаимно уважение, общи интереси и взаимна полза. Това не само отразява реалната необходимост от развитието на китайско-американските отношения, но също така предоставя насоки за развитието на отношенията на Китай с другите големи сили. По-конкретно тази концепция предполага да не допускаме конфликти и конфронтация, обективно и рационално да разглеждаме стратегическите намерения на всяка друга страна, чрез диалог и сътрудничество, а не чрез конфронтация и конфликти правилно да се разрешават противоречия и различия; взаимно уважение към избора на другата страна на тип социална система и път на развитие, зачитане на коренните интереси и важните грижи на другата страна. Да изоставим мисленето, че единият печели от загубата на другия, отстоявайки собствените си интереси да отчитаме интересите и на другата страна, в търсенето на собственото си развитие да стимулираме общото развитие и да реализираме общи интереси и взаимни ползи.

Suggest To A Friend
  Print