Градовете в Китай наброяват 663 в края на 2000г., от тях 13 са с повече от 2 милиона жители; 27 – между 1 и 2 милиона жители; 53 – между 500 000 и 1 милион жители; 218 – между 200 000 и 500 000 жители; 352 – по-малко от 200 000 жители. Някои са индустриални градове, възникнали покрай изпълнението на ключови държавни проекти, някои са пристанищни градове, в които са на лице благоприятни условия за развитие, а някои са известни исторически и културни центрове.

13 са градовете с над 2 милиона жители: Шанхай – 9.862 млн, Пекин – 7.607 млн, Чунцин – 6.609 млн; Тиендзин – 5.325 млн; Ухан – 4.411 млн; Харбин – 4.35 млн; Шънян – 4.333 млн; Гуанджоу – 4.361 млн; Чънду – 3.459 млн; Нанкин – 3.095 млн; Чанчун – 2.878 млн, Сиан – 2.858 млн; Далиен – 2.754 млн.

При създаването на градоустройствени планове, Китай прилага принципите за “стриктен контрол на размерите на големите градове, рационално създаване на средно-големи градове и активно развитие на малките градове”. Средно-големите градове с по-малко от 500 000 жители и малките градове с по-малко от 200 000 жители се разрастват бързо от началото на 80-те години. А около големите градове с над 1 милион жители, в съответствие с новите градоустройствени планове, са възникнали сателитни градове и селища.

Пекин. Пекин – столицата на КНР, е град на централно подчинение с 7.61 милиона жители. Той е не само политическата столица на страната, но и нейният културен, научен и образователен център, както и ключов транспортен възел. Разположен на северния край на Северокитайската равнина, той е защитен от планински вериги от запад, север и изток, а северо-източната му част представлява равнина. Четирите ясно изразени годишни сезона се дължат на умерено-континенталния климат на Пекин: кратка пролет, дъждовно и влажно лято, дълга и студена зима и много приятна есен.

Пекин възниква като град още по време на династия Западна Джоу (XI в. – 770г. пр.н.е.), когато се е наричал Дзи. През периода Воюващи царства (475 – 221 г. пр. н. е.) е столица на царство Йен. През изминалите повече от 1000 години, Дзи се е запазил като стратегически важен град и търговски център за северен Китай. В началото на Х в. той става втората столица на династия Ляо под името Йендзин. От 1115г. до 1911г. последователно е столица на династиите Дзин, Юен, Мин и Цин, на което се дължи богатото му културно и историческо наследство: вратата Тянанмън - символ на Пекин, както и на цял Китай; площада Тянанмън – най-големият градски площад в света; бившият императорски дворец (“Забраненият град”) – най-големият и най-добре запазен древен архитектурен комплекс в света; Великата китайска стена при Бадалин - едно от “седемте чудеса на света”. Бившият императорски дворец, Великата китайска стена, мястото, на което е открит Пекинския човек при Джоукоудиен и Летният дворец при Храма на небето са включени в Списъка на световно културно наследство на ЮНЕСКО.

От 1949г., когато Пекин е провъзгласен за столица на КНР, и особено от 80-те години насам, градското строителство в Пекин се развива с висока скорост и в облика на града настъпват огромни промени. Днес Пекин е истински интернационален метрополис с много широки пътища и високи сгради, в същото време е запазил характерните си особености на древна столица, демонстрирайки модерна грация.

Шанхай. Шанхай – най-големият град в Китай, е град на централно подчинение с 9.86 милиона жители. Разположението му е много благоприятно – намира се посредата на китайската брегова линия, където река Яндзъ се влива в морето. Шанхай е комплексна промишлена база и морско пристанище, което му отрежда важна роля в националната икономика. Застъпени са металургията, машиностроенето, корабостроенето, химическата, електронната, приборостроителната, текстилната и други отрасли на леката промишленост, в съчетание с добре развитата търговия, банковото дело и корабоплаването. В момента бързо тече развитието и строителството на новата зона Пудун, която реката Хуанпу отделя от старата част на града. Отварянето и развитието на новата зона Пудун цели за няколко деситилетия да я превърне в модерен, многофункционален район, ориентиран към износа на стоки, равен на най-добрите в света. Това ще послужи за основа на трансформирането на Шанхай в интернационален икономически, банков и търговски център и модерен интернационален метрополис.

Тиендзин. Тиендзин също е град на централно подчинение, основен индустриален и търговски град в северен Китай с 5.33 милиона жители. Разположен на около 120 км от Пекин, Тиендзин е важно пристанище за океанското и офшорното корабоплаване и чуждестранната търговия. Традиционно развитите промишлени отрасли включват металургичната, машиностроителната, химическата, енергийната, текстилната, хартиената и хранително-вкусовата промишленост и промишлеността за производство на строителни материали, както и някои нови отрасли като корабостроенето, автомобилостроенето, нефтодобива и нефтопреработката, производството на трактори, химически торове, пестициди, часовници, телевизори и фотоапарати.

Чунцин. Чунцин е град на централно подчинение, промишлен и търговски център на северозападен Китай, воден и сухопътен транспортен възел в горното течение на река Яндзъ, с 6.61 милиона жители. Чунцин е град с комплексно развита промишленост: металургична, химическа, енергийна, автомобилостроителна, корабостроителна, текстилна, хранително-вкусова, фармацевтична промишленост и промишленост за строителни материали.