Равенство, единство, взаимопопощ и съвместен просперитет са ръководните принципи на китайското правителство при уреждането на взаимоотношенията между етническите националности. В съответствие с тези основни принципи, в Китай действа системата на регионална национална автономия. На местата, където националните малцинства живеят в компактни групи са създадени автономни органи за самоуправление, които работят под единното държавно ръководство. Хората от националните малцинства се ползват с автономни права, те са господари в своите региони и ръководят сами вътрешните си дела. Освен това, държавата полага големи усилия да обучи кадри и професионалисти от националните малцинства във висши учебни заведения, университети (колежи) и школите за национални кадри. С цел стимулиране развитието на местната икономика и култура, Централното правителство също така подпомага националните автономни райони с финансови и материални средства. “Законът за регионалната национална автономия”, приет през 1984г. на Втората сесия на Шестото ОСНП, е основният закон, който конкретно гарантира приложението на практика на принципите на Конституцията, касаещи регионалната национална политика. Днес, освен петте автономни района (Вътрешна Монголия, Синдзян-Уйгурски, Гуанси-Джуански, Нинся-Хуъйски и Тибетски автономен район), в Китай има 30 автономни области и 120 автономни окръга (наричани още “флагове”), а също и 1 300 органи на националната власт. Органите на самоуправление на местата с национална автономия са народните събрания и народните правителства на автономните райони, автономни области и автономни окръзи (флагове). Председателят или заместник-председателят на Постоянния комитет на народното събрание, както и губернатора на автономен район, автономна област и автономен окръг (флаг) тряба да принадлежат към националността, осъществяваща регионалната автономия.

Органите на самоуправление на местата с национална автономия се ползват с по-големи права и самостоятелност в сравнение с други държавни органи на аналогично равнище, а именно: да определят порядъка на самоуправление и да приемат отделни наредби в съответствие с политическите, икономически и културни характеристики на националността (националностите) в даден район; да се разпореждат с всички приходи от дадената национална автономия; самостоятелно да уреждат и управляват местното икономическо развитие, образованието, науката, културата, общественото здравеопазване и физическо възпитание, защитата и опазването на културното наследство на националностите, развитието и процъфтяването на техните култури.